Посвещение

Не вярвай на всичко, което ще кажат
за твоя изстрадал баща,
защото словата за миг разрушават
най-свидни и скъпи неща.

Неща като чест, като съвест и вяра,
достойно преминал живот,
през който подавах десница корава
на хората с много любов.

Когато бях млад, скорострелно нахлувах
във светлите дни устремен.
Обиди жестоки понякога чувах
от хора най-близо до мен.

Допускал съм грешки - и падах, и ставах,
поемах отново напред,
но никога никого аз не предавах,
не лъгах, не крадох, не взех...

Лъжите в живота дълбоко раняват
и шибат със жилав камшик.
Навярно, без милост, така проверяват
в човека - човешкия лик.

Дано издържал съм го изпита труден
с оценка прилична, добра...
Дано не рекат, че съм бил неразумен,
докато съм бил на света.

Изисквах от тебе да можеш да тичаш,
да станеш, ти - силна жена.
Научих те само добре да обичаш,
да мразиш - ще можеш сама.

Морето житейско надига вълните -
опасности дебнат отвред,
но ти продължавай ведно със мечтите
и смела бъди занапред.

Не бях многогрешен, не бях и покварен,
раздадох усмивки безчет.
Затуй на съдбата съм аз благодарен,
че имах в живота си - теб!