Моля те, ела

Има ли те?... Няма ли те? -
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа?

Сляп ли съм, та все отричам
колко си добра...
Тихо с думи аз изричам:
моля те, ела!...

Ти не знаеш как във мрака,
като тих войник,
с мъката си още чакам
прелестния миг,

в който нежно ще разтворя
мека тишина,
полугласно да повторя -
моля те, ела!...

Все с уюта се заяждам -
спирам се, вървя,
ту умирам, ту се раждам -
лутам се... мълвя...

Може ти да си виталност,
сън да си била,
ала ако си реалност
моля те, ела!

Утрото го сменя пладне -
знае се това,
но с нощта ще ме нападне
порция тъга.

Няма наскърбен да питам
де ли си била...
Чуваш ли ме как те викам?
Моля те, ела!