Пясъчно момиче

Едно момиче някой е рисувал
по пясъка на плажа, през нощта –
навярно от деня се е страхувал,
от крясъка на чайки и деца.

С вълните морски тихо е припявал,
рисувайки под лунна светлина,
а после най-горчиво съжалявал,
че толкова е близо до брега,

че може да пострада, да загине
от някоя по-яростна вълна,
момичето така да си замине –
вина да няма никой за това...

С ръце невероятни, търпеливо,
от пясъка съграждал е мечти,
в това момиче – дяволски красиво,
разпръснало навсякъде коси.

И как ли романтично е жадувал,
та цялата си обич му е дал?
Един вълшебник с пясъка лудувал,
но без да разбере, че е успял.

А може би разбрал, че сполучливо
предал му е безкрайна красота...
Момичето от пясъка е живо –
душата му е... вечната мечта!