Едно момиче някой е рисувал
по пясъка на плажа, през нощта –
навярно от деня се е страхувал,
от крясъка на чайки и деца.
С вълните морски тихо е припявал,
рисувайки под лунна светлина,
а после най-горчиво съжалявал,
че толкова е близо до брега,
че може да пострада, да загине
от някоя по-яростна вълна,
момичето така да си замине –
вина да няма никой за това...
С ръце невероятни, търпеливо,
от пясъка съграждал е мечти,
в това момиче – дяволски красиво,
разпръснало навсякъде коси.
И как ли романтично е жадувал,
та цялата си обич му е дал?
Един вълшебник с пясъка лудувал,
но без да разбере, че е успял.
А може би разбрал, че сполучливо
предал му е безкрайна красота...
Момичето от пясъка е живо –
душата му е... вечната мечта!
сряда, 30 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Харесвам поезия и чета с удоволствие .Тази ми допада особеноАко ти си я писал-браво.Ако е на друг пак браво за добрия избор.
ОтговорИзтриванеЕдно морско и пясъчно, далечно "момиче"
ОтговорИзтриванеизпраща ти поздрав по сини вълни
и шепне: ти хубаво пишеш-
продължавай красота да твориш!
Поздрави, Росене!:)
Чудесно е, Роси, поздрав!
ОтговорИзтриване