Майчица свята си ти

Майчице миличка, майчице свята,
спомен от теб долетя,
как разделиха и нас времената -
днес си отново сама...

Виждам те в мислите свои да чакаш -
мене, до пътния праг,
вечер прибираш се с мрака и плачеш,
пак без сълзи и без гняв.

Майчице миличка, майко, тъй свята -
слънце изгряло в нощта,
с цялата обич побрана в душата,
бавно напускаш света.

В мене е твойто неземно вълшебство,
тупка в гърдите - кръжи...
Лято безкрайно бе моето детство -
как да го върна - кажи!

Там до огнището, дето ти палеше,
криех и радост, и срам...
Вечер заспивах, главата ми галеше
здрав да порастна, голям.

С много любов ти наливаше в бдение
сладко-горчивия сок...
Днес и студеният вятър със тебе
не иска да бъде жесток.

Своето малко детенце целувам -
кротко и то да заспи...
Още съм буден, а тебе сънувам -
майчица свята си ти!